автор: tanq_mezeva

Спомен далечен проблесна смутен...
В лятната нощ се промъкна.
Лунна пътека в море от сатен
влюбено двама прегърна.

С обич се сливаха сродни души,

тъжно-самотно живели.
Звездно-искрящи, красиви очи
страстно любов са копнели.

Топлите длани се вкопчиха с жар,
целият свят бе унесен.
Нямаше хора. Дърветата в дар
пееха с клоните песен.

Даже морето, странник шумящ,
шепнеше думи любовни.
Смело отдаден, прилив звънтящ
триеше мисли греховни.

Плахо премина през лунната нощ
топлият бриз на морето,
някак неволно се свърза чрез мост
милият спомен с... градчето.