автор: pc_indi

/с прегръдка и благодарност на rainy и dandan :) /



В този тих филипополски дом,
в който преди повече от век
отсядал е Ламартин,
имах щастието да дойда и аз
с моя скромен керван от рими.
Щом къщата на Георги Мавриди
е така гостоприемна, така голяма,
щом толкова криле и светове
на творци приютява,
то за сърцето му щедро
мярка намерена няма.
А наблизо е храма
и сутрин камбаните бият
с такъв всеогласящ замах,
че сърцето ми- малка камбана,
се присъединява в общия хор с тях
И сякаш звънейки,
искат да кажат, да викнат:
- Добро утро, хора! Светът е прекрасен!
Небето ви се усмихва с музика-
с птиците- тези малки твари раними.
Те прескачат дърветата
и се гмурват в люляка,
те са негови ноти,
неговите крилати рими.
Денят започва- нов ден за работа и растеж
На сърцето, духът и очите,
за нова тухла в масивния, сложен грдеж
на света- със сърце, ум и душа
да го досътворите!

И хуква погледа ми по уличката калдръмена,
под фенерите и прозорците на стария град,
за да се спъне в някой камък на ъгъла
и да види, че това не е стих, или пътеписен доклад,
а съвсем дребен фолклорен мотив,
малка шевица от шарени мисли-
като плетените с пъстри конци гривни
на онази стара,добра учителка,
която тях и картините си прадава-
акварел и туш. Пази ги от ръцете на вятъра.
Купете си, потърсете я! Ще се зарадва.
Казва се леля Калинка и стои на ъгъла,
срещу амфитеатъра.