автор: nikoi

Грешила съм в предишната си кожа на земята
и твърде много празници са сменяли кръвта ми:
сега съм тук единствено за да изпратя
любими същества, които тръгват много рано.

Да моля за всевишното благоволение е лудост-
над мен ще се изсмее буря гръмогласна.
Ще гледам празно със отворена уста и ще се чудя
как без обичаните хора да порасна.

Ако ме чува някой- нека да не ги познавам..
Спасете себе си от примката на обичта ми...
Това, което ме докосне, залинява.
Това, което ме крепи, си тръгва от света ми.