автор: jelyaznovski

То наистина какви ли не идват при баба Бока за съвет, ама оперен певец никой не беше очаквал.
Но дойде човекът. Говориха, шушукаха, плати си артистът и си замина по живо –по здраво.
Минаха две години. До следващата изненада.
Всичко си беше както по- рано. Площадчето пак беше пълно с коли, хората търпеливо чакаха пред портата на бабата с надеждата да узнаят как да оцелеят в капитализма.
Оперният певец отново се появи, този път със сиво бентли, паркира направо пред вратата, разбута опашката и се намърда в двора. Без ред. Само бентлито му отърва боя. Хубаво, че не стоя дълго, 10-тина минути. Само се върна до багажника на колата, извади огромен букет и кутия за шапки, влетя в къщичката на бабата, чуха се звучни целувки и артистът изхвръкна обратно, задавен от възторг. Бентлито отлетя, а по опашката плъзна слух.
Потвърди го баба Бока, като се яви на входа с огромна касторена шапка, по която бяха накичени всички известни плодове с изключение на трикилограмовите– помелото и кокосовият орех.
Такава сложна шапка никой не беше виждал. Била купена направо от дефилето на Версаче в Милано.
А в началото на случката и в слуха за нея стоеше нещо съвсем простичко.
Когато оперният певец изплака на баба Бока, че губи гласа си, тя го попита има ли обяснение за тежката мъка.
- Да – каза певецът.- Криза в жанра, никой не ходи на опера, не пея, госпожо, и гласът тръгна да си отива.
Замисли се баба Бока, пък му каза:
- Излез, господине, на дворчето, поседни под сливата, ей сега ще ти отговоря.
И прати внучката навън.
Запъшка певецът на пейката, подпираше го шкембето по сърцето и тъкмо да се задуши, в двора хлътна ситно циганче.
- Ха влизайте!- повика ги двамата баба Бока.- Ходиш ли още по селата, бе Минко?
- Ода, бабо…
- Викаш ли по улиците?
- Викам, ама…
- Намерих ти помощник. Ти ще возиш, той ще вика. А сега се разберете навън.
И ги изтика през задната врата.
Та поговорили певецът и Минко, тръгнал оперният с циганина по селата да събират стари хладилници, печки и други вехтории. Обикаляли, а оперният припявал с цяло гърло : „Събира-а-а-м…”
Излизали селяните по портите, такъв глас и такива извивки не били чували. Тръгнал алъш-веришът на Минко.
А гласът на оперния хем станал по- силен, хем станал сочен като сладка диня.
Страхотен резултат!
След шест месеца оперният целунал Минко по мръсното чело и заминал на Запад. Там веднага го открили. Първи солист, светило, гастроли, пари, бентли…
Но опереният бил свестен, не забравил баба Бока.