автор: miromax

Това, което искам да ти кажа,
отдавна го изричах все на ум.
Пропадах в ада, бях за малко в рая.
Животът ми бе тих, без много шум .

Изслушай ме, ще бъда много кратък .
От времето ти малко ще открадна .
Когато свърша, ще съм тих остатък,
ще си отида там, където съм отдавна .

Откакто Ти във сънищата идваш,
откакто чувам твоят глас,
откакто се удавих във очите ти,
съм не това, което свикнах да съм Аз.

Усещам, че е всичко по-различно,
че хубаво е, Аз усмихвам се дори.
Започвам някак си да свиквам
със мисълта, че спира да боли.

Дарявам ти сърцето си, вземи го,
а ти подай приятелска ръка ...
Заслушай се в гласът му и пази го,
защото имам нужда с теб да продължа…