автор: jelyaznovski

Тиквата се качи на покрива. Даже най-късните тиквета се изгубиха някъде по керемидите.
Есенес обрахме реколтата и почистих, изскубнах тиквата. Гледам– 15-тина сантиметрово коренче. Как с тия власинки е изхранила 20- метрово въже и десетки килограми тикви, откъде й дойде силата. Но като взех да събирам стъблото, на всеки разкрач скубя корен. Значи така се хранят дългите работи, вкореняват се по пътя и от много цицки сучат.
Вечерта споделих с Нина откритието си и взех да философствам. И от философия на философия ме осени сериозна мисъл. Нашите прадеди са дошли чак от Памир. Как е станало това. Да не би да са возили обоз от планината до Дунава. Вкоренявали са се по пътя.
Наистина сериозно откритие. Само дето предизвиква неудобни асоциации с такова подиграно растение като тиквата .
Аз обаче по този въпрос разговарях само с Нина.