автор: musketar

Над града тегне все още жегата.
Вече месец не е валяло.
И се стеле прахът, полепва,
за да стане някога кал.

Маранята трепти над глухата,
опустяла набожно уличка.
Господи, даже няма разруха
и жените са просто жени, а не кучки.

И под хладни чаршафи, на сянка, във спалнята
си представят идилии и рождества.
Окръглят животеца тривиален
със сантименталните си четива.

А мъжете им долу човъркат в гаражите,
космати мъже, целите във масло.
После някой мръсен виц ще разкаже
и ще спорят за вечерния белот.

После някой ръцете си ще избърше
във парцали от стара риза,
ще запали цигара, по мъжки
ще се вгледа във Мона Лиза -

репродукция от списание, лепната на стената,
ще каже, че е грозничка, ала става...
После ще тури ключ на гаража
и ще си тръгне, за да обядва.