автор: jelyaznovski

Излизам от къщи. Слизам по стълбата и даже не поглеждам нагоре. Сърдит съм на лястовичките- цапат, цапат…
Но не преговарят, всеки път е едно и също: ще се чуе крясък, ще изпърхат изплашени криле.
Но днес не би. Слизам по стълбата, а горе е спокойно. И изведнъж: цвък, по бялата ми тениска потича рядка кашица. Поглеждам. Вместо уплашени очета, към лицето ми е насочена птича опашка. Няма страхове, няма крясъци. Лястовичката е загърбила конфликта ни. Бих казал по-точно: лястовичката се е надупила на конфликта ни.
Значи и така става.
Като не можеш да разрешиш един проблем, най- добре е да му се надупиш.
И край…