Очите ни - сенки, друг път се взираме и намираме лицата си - засмени; понякога дъхът ни отнася нечии силуети, друг път в тях се разтваряме и бягаме в други вселени...
С протегнати ръце към себе си,
с кръвта по пръстите
и с вечното търсене .....
и никога не намираме отговора...
И пак, и пак...не спираме да търсим!
А какво всъщност очакваме да намерим?
И така до мига, в който осъзнаваме, че сме го имали и сме го загубили. Но.....продължаваме търсенето.
Здравей, Габи!