автор: jelyaznovski

Внукът на баба Гика порасна. Ама наистина порасна. Навежда се като минава през портата. По две стълби прекрачва към етажа. И красив стана – червендалест, вакъл.

Обаче чупендак. Даже приказки тръгнаха, че Стамо бил нещо повреден. Защото като се зададе мома по улицата, и той – в първата пряка. Като се закърши някоя пред дома му, затваря портата, да не го зърнат случайно.
Баба Гика взе да се притеснява. Акраните му вече се разведоха и повториха, Стамо не е сефтосал.
И един ден взе бастунката и през мерата, през мерата – право на овчарника. Кучетата я навалиха, едва я отърва Рангел, овчарят. Покани я в стаичката, наряза й прясно сиренце, извади и ракийка. Да не идват всеки ден бабички на егрека…
- Ха кажи сега, бабо Гике, защо си дошла.
- Ще ти кажа, ама се закълни между нас да си остане...
Прекръсти се Рангел, а баба Гика му зашепна:
- Много ша та мола, Ранга, вземи наш Стамо с овцете.
Рангел мига, мига. Всеки бяга от овчарлъка, бабата чак тук дошла да моли.
- Да постиска малко ненки, бе Ранга, дано се ожени тоя лунгурин.
Стамо постоя месец-два на егрека. И от това ли или защото късметът му го напърчи, се ожени. И деца народи, и любовница си намери. Абе – напълно нормален човек…
Само дето Рангел не си удържа обещанието и на Стамо му остана прякора Нянката.