автор: jelyaznovski

Не вървеше дръвчето. Смениха му саксията. Местиха го от прозореца на масата, от масата – на бюфета, насам-натам- дръвчето линее.
Еле, цъфна, едно единствено цветче се задържа, после от цветчето пръкна кръгло лимонче, ситничко като мънисто Обаче окапаха листата. Остана само едно листо. И така всичко се консервира..Едно плодче и едно листо. Ни расте, ни изсъхва.
- Ще го изхвърля! – рече Продан на жена си. – Поне саксията да използваме.
- Абе нека още малко остане…
И Продан скъта лимончето в едно ъгълче на стълбището. Хем да не пречи, хем да не забрави, като изсъхне да прибере саксията.
Обаче какво му стана на дръвчето, от хладината ли, от пресечената светлина на прозорчето ли – взе че тръгна. И не ходом, а в галоп. Листото остана едно- мършаво и клепнало, мънистото обаче започна да расте с часове. След две седмици стана нормален лимон и преви немощното дръвче, върхът му опря саксията. След три седмици Продан скова стълбичка, върза лимончето за нея, защото то хвърли на големина като грейпфрут.
Когато след още месец лимончето порасна като детска глава, върволицата тръгна. Първо дойдоха съседите, цъкаха, бабите се кръстеха, не беше нормално това лимонче. После синовете на Продан започнаха да водят приятели, извървяха се двете компании. Дойде и един колега на големия син, Ангел, агроном бил, много разбирал, бил асистент по субтропично земеделие.
- Не съм виждал такова нещо и на картинка! – каза агрономчето и това му беше консултацията.
Еле в края на пролетта лимончето спря да расте. И започна да жълтее, личеше, че зрее.
Уж идваше краят на приключението, а Продан се притесни.
- И кво ще правим сега? – попита жена си.
- И аз се притеснявам! – каза тя.
- И ти ли за това?
- За кое?
- На кого от синовете да дадем лимончето…
- И аз за това! – изохка жена му.
Така се тюхкаха. На следващия ден лимончето се откъсна само, заподскача по стълбите и се пръсна на площадката.
Голяма радост беше у Проданови.