автор: Mitko19

Никой не обича крокодила -
така е грозен с тия зъби остри.
Прочут с коварство и със страшна сила,
посреща сам неканените гости.
От нещо щом усети се засегнат,
за миг голямата уста отваря
и жертвите не могат да убегнат -
там, на реката, той е господарят.

Това за щастие се случва само
в страните южни, дето съществува.
Щом някъде държавата я няма,
на джунглата закона там царува.

У нас доскоро дружни песни пеехме
и между тия райски красоти,
уж всички за законите милеехме,
културно си живеехме, почти.

Сега към Африка ни приравняват.
/ А как мечтаехме за Холивуд. /
Щом някой тук за ден забогатява,
а други преживяват с робски труд,

щом нас самите, майките, бащите,
заплашват ни озъбени горили,
то неслучайно, за самозащита,
тук появиха се и крокодили.

Със зъби остри и уста голяма
честта си защитават както могат,
ала уви, от нас подкрепа нямат,
а срещу себе си дочуват ропот.

И не обичаме ги ние, не защото
не се сражават според правилата,
ами защото тайничко, в леглото,
мечтаем да се гмурнем във водата.

Сред миди, рачета и дребни риби,
в живота да успеем с власт и сила.
Ала горко ни, ако той ни види ...
Да, никой не обича крокодила.