автор: TatqnaIlieva

Животът е... безкраен кръговрат,
а любовта... пътеката към ада.
Прашинка съм, във тоз огромен свят
една прашинка малка, ала страдам!

Летя без цел, посока и компас...
безкрайно мъничка, безкрайно жалка.
Все някой друг решил е вместо нас-
на вятърът играчката съм малка!

Една прашинка в космоса - живот,
ненужна и до крайност непотребна.
Жадува днес, за истинска любов,
но кой зачита таз прашинка дребна?

Ще си отида непотребна и сама...
на някой рафт на твоят дом - забрава.
Какъв е смисъла от всичкото това?
Родилият се дребен, дребен си остава!