Една усмихната поляна
в последния кръг на пролетта,
изписана във билки
и в слънце
от ръката на знахар-художник…
Но не художник!
Цигулар
изсвирил е зелената поляна.
Сега какаовата му цигулка
лежи и пуска надълбоко
струнни корени в пръста,
цъфти в ноти
и в диези жълти,
звучи в небесен аромат
на раждане.
А светли ветрове от юга
настройват я
на лятна честота,
на весел и горещ концерт я учат
… и виждам -
- вече летни птици
в извивките ѝ
свиват си гнезда