автор: ToZero

Тази нощ сънувах, че бях на гости на Аристос. Седнахме на трапезата и той ме нахрани с една от неговите въображаеми риби.
Това беше най-голямата риба, която някога съм виждал. Въпреки това ние я изядохме, само двамата я изядохме и се почувствахме леки, леки, готови да полетим нависоко из небитието.
От отдавна познавам Аристос. Преди много години той бе дошъл тук от Гърция, а може би и от някъде още по на юг, за да ни продава своите риби. Сега ни храни с тях.

Тази сутрин отидох в близкия рибарски магазин. Исках да видя имат ли такава риба. Оказа се, че там от четиридесет години никой не е чувал за Аристос. Вече никой не продаваше като него въображаеми риби.
Тук рибите си бяха съвсем истински. Имаше големи и малки, живи и замразени, мокри и изсушени. Живите риби отваряха уста. Опитваха се да вземат последните си глътки въздух. Колко по-лесно бе с въображаемите риби!. Те поне не се опитваха да оживеят.
Къде ли бе Аристос сега? Дори и не се бях сетил да го попитам, когато бях при него тази нощ.

Някога един бе нахранил 5000 мъже с две риби (разбира се въображаеми) и с пет хляба. След това само с една риба той хиляди години хранеше милиони хора. И в тази риба още има хляб. Много хора се опитват да оживят тази риба както разумът им знае, но рибата все им убягва. Колцина са днес тези, които с радост ще отидат при Него на вечеря? Та ние вече не знаем къде да намерим дори Аристос.

Тази нощ аз си бях въобразил Аристос и той нахрани мен, въображаемия, с голямата си въображаема риба. Нима нощта бе истинска?

Тодор Захаринов