автор: smile

На булевардите сини ме чакат мечтите ми -
скрити фенери в среднощния прах,
забързани хора... празни очите им,
само зеят душите обвити във страх.

Пролет е... а търкат ръцете
сякаш още е зима,
не виждат как се търкалят в нозете
игриви слънца, макар че денят отдавна отмина.

А сърцето ми малко безспирно тупти,
щом види светулка се втурва да тича,
не е лесно да имаш булевардни мечти,
че често жадния в пустиня миражи вижда.

На булевардите сини оставих сълзите си
среднощния прах да отмият...
Студ е и забързано търкам ръцете си,
че счупих фенера, а... още е зима.