В такава нощ, врачуват на кафе.
Баячки баят. И куршуми леят.
В такава нощ, един червен конец
ще вържа на врата си и ще пея.
То ще прилича повече на плач,
но просто песента си е такава.
Душата ти във нея е играч,
обречен да танцува по жарава.
Във нея се разказва за любов
от черна безнадеждност изгоряла.
До глупост да очакваш е едно,
а друго е – да спреш да се надяваш.
И трето е когато разбереш,
че всичко е било един отблясък.
В такъв момент ти идва да ревеш
и да кълнеш и теб, и младостта си.
А като съмне, всичко пак така
непроменено, тегаво остава.
В такава нощ, приспиваш паметта...
И пееш за греха да се съмняваш.