автор: Danielita

Събирането на хора с цел веселба има много имена. Едно време му викахме джамбуре, сбирка, спявка. Самото име предполага китари, песни, танци и малко алкохол за блясък в очите. Поводи колкото щеш.
По- късно стана купон, със съпътстващите „купонясвам” и „купонът тече”. Васко Кръпката припява редом с „Комунизмът си отива”, „Къде е купона, иначе ще падна от балкона” и „Няма бира”, т.е трябва още бира. Мощни уредби тресат панелките, но все още никой не пада от балкона, защото все пак има остатък от чувство за мярка.
Сега го наричат парти. За сегашните млади хора, поводът е кажи-речи един: да се напият. Ама не какво да е напиване, но шумно, с ексцесии, с разрушителната сила на цунами и със звуковата вълна на излитащ самолет.
Едновремешните руски пияници с половинка водка „на троих” са невинни дечица в сравнение със сегашните детища с по бутилка на всеки.
Та да споделя и аз опит с американското парти на моя син. Моля моралистите, непълнолетните, въздържателите, възрастните и пр. да си запушат ушите и да ме извинят. Но ако не споделя това, аз самата ще се пръсна като пренадут балон. От яд, че позволих това да се случи в моя дом (като че ли нямаше да се случи на друго място, ама нейсе).
Студенти в престижен университет. Хубави млади хора, интелигентни, от добри семейства. Решават на сред семестъра, три дни преди контролните тестове да правят парти. Повод – уж два рождени дни. Синът ми умира да стане популярен, нали е още първокурсник. Това че е отличен студент, че е хубав, свири на китара, спортува, чете, не го прави популярен. Нужен е ореол на "парти-мен", който ще удиви глупавите "гърлс".
Добре, съгласихме се с баща му партито да стане у нас, та дано и нашето гардже да се хареса и да проима приятелка, време му е... Уредихме и къде да се изнесем за нощта, да не пречим. Когато го попитахме колко души е поканил, той каза „Повече от сто”. Мислех че се шегува, но по-късно с ужас разбрах че е истина. Все пак се надявах да не дойдат всички...
Подготовката започна в ранния следобед. Смениха всички лампи с ултравиолетови (тъмни лампи, както им казват). Изрисуваха стените със спрей за коса, който светел на това осветление и уж се измивал после. Купиха 4 двулитрови бутилки водка, за начало и нищо за ядене. По-късно докараха 2 варела по 50 литра всеки бира (колко още са донесли гостите не ми е известно). Но когато започнаха да изнасят мебелите, наистина ме хвана страх. Попитах ги, тук битка ли ще има, а те: „Ами да, всичко може да бъде счупено, взимаме мерки!" Олеле-е-е, загазихме, а късно е да ги спреш!
Оградиха двора с огради и жълта лента , както ограждат мястото на извършено престъпление. Като включиха музиката, все едно някой ме удари в диафрагмата.
Набързо си събрахме багажица, три пъти се прекръстихме и тръгнахме.
Върнах се сутринта на мястото на произшествието. Гледката беше потресаваща. Целият под, в къщи, в гаража и на балкона, беше залят с лепкава течност, най вероятно бира, сред която се валяха повече от сто чаши и много бутилки. По стените имаше рисунки, този път с черен графит. Бравите бяха изтръгнати. В стената имаше три дупки. Нали са ни гипсови къщите, който по- силно е замахнал е направил дупка. Я да го направи в български панел, той ще ходи в гипс, ама тука...
В трите спални като ангелчета спяха сина ми и двама от приятелите му. Никакви момичета. И си викам: „Боже, толкова жертви и пак не са ми харесали момчето!" Това си е погром, не просто загубена битка. И някак си гневът ми се смекчи и започнах да чистя. Бях се зарекла да не пипвам нищо. Мъжът ми като си дойде от работа и той се подключи. Синът ми и приятелите му също. Разбрахме, че съседите, въпреки предупреждението и съгласието си за партито са викнали полиция. А полицията тук не се шегува, а и не можеш да я подкупиш. Казали са им всички, под 21 години да напуснат, което значи, наистина всички, защото са били между 18 и 21. И тогава, от гняв е започнал „погромът”.
Не знам. Те, младите че не са стока, не са. Но крушката казват си има опашка. Как на 18 години ще може да се бие в Ирак и другаде по света, а една бира да не може да изпие, защото закона го забранява?! А то се знае, колкото повече забраняваш, толкова повече настървяваш. А ако изброим и стотиците други забрани и ограничения, липсата на среда, деградацията на цялото общество, не е ли това повод за гнева на младото поколение и за разрушителните сили, които носи в себе си? Погромът е извън нашия дом. Там трябва да се чисти.