автор: traveller

Ти спомняш си, приятелю, нали,
как плахо измълчахме оня залез
и как не си признахме, че вали
и мокри се прибрахме,
опознали се.

Ти спомняш си, че бях почти дете,
когато разтреперан те целувах
и оня страх от устните ти бе
въздишката,
с която се сбогувахме.

Ти помниш може би, че те познах,
а може би не помниш – бяхме смели,
там някъде и себе си видях,
а после
и след теб дъжда намерих.

Недей си спомня. Нека в теб заспят
дори онези сприхави съмнения.
До следващия път.
В различен свят,
където ще валим от откровения

и мокри ще опитваме страстта,
а после ще се топлим с влажни длани.
До следващия път.
В различен свят,
където от любов не никнат рани...