автор: liulina

Докоснах невинно цвета на зората,
целунах росата със своята уста,
огледах се тъжен в лика на луната,
поисках да знам: - Как да простя?
Малвина отне ми и капката вяра,
затули и слънцето жълто с ръце,
убиваше всичко красиво без мяра,
забола реалност във моето сърце.
Аз исках света с уста да попия,
и болката да удавя във вино,
да можех сега в паметта да изтрия,
ликът твой, о проклета Малвино.
Да можех ей с тия треперещи пръсти,
отново от гроба дълбок да извадя,
теб Музо прекрасна за да възкръсне,
душата ти нежна, пречиста и бяла.