В ръцете ми изплака...нямаш име,
аз чудно име вече съм ти дал...
Баща съм ти, с усмивка одобри ме,
аз свoйте гени в тебе съм прелял.
Разплакана с невиждащи очички,
събран е в тях небесният лазур...
Редиш силаби, неразбрани срички,
с устенца пълни, истински сладур!
Невярващ те оглеждам моя дъще,
не те познавах миг преди това ...
сестрите ти те чакат вече в къщи,
звезда бъди с попътна светлина!
Усмихна се! Не е ли още рано,
навярно със сърцето ме позна?
Душата ти, до моята застана...
съдбата днес направи ме баща!