След всички пресушени извори,
абортите на бременната вечност,
одрасканите със къдрици мигове,
капаните на спомените в дрешника,
след стръмните завои на поверия
по билото на свършващото време,
разпукай какавидата си,
шерпе,
крилете подари ми вместо себе си.
Над бездната, отворена за полета,
над ромона на тишината,
над въздуха ще те гравирам,
шерпе,
във пеперуден отпечатък.