автор: sineva

Много често
някои мисли
стоят в залата
на мълчанието,
заслушани в дъжда -
като реликва пазят
чистите капчици,
но се страхуват
да вървят...
Някои излизат
от вратите
на чисти и светли
души -
но не се чуват.
А искат да не ги
тъпче никой
с крак -
на тях им прилича
само слънцето.
Други,
високомерно
потъват
в нарцистичен блян,
политат,
но нищо не казват
и се удавят
в кладееца
на луната.
Тези, които
са залостени
в пустата къща
на душата,
са като недялан
камък -
с него нищо
не се гради.
А моите мисли
са преплетени ръце
в молитва,
вият се като
диви пчели
и с прашеца
изписват
отвора
на
бъдещето.