Не плачи, мое дръзко сърце,
не плачи,
на война победители няма,
има мъртви души!
Ти достойно се би, но сразено,
уморено туптиш .
Свой във гръб те нападна и...
разбито лежиш !
Лешоядите жив ме разкъсват,
и страха ми кърви .
Не плачи, че сълзите ги радват,
с тези хищни очи.
Не плачи, успокой своя ритъм.
И на мен ми личи.
Късат мършата здраво, с апетит,
песоглави души,
и остатъци вред разпиляват,
а гнева ме души.
Нека днес да пируват заситени,
с вражеска плът,
мое дръзко сърце - ще потеглим
по дългия път.
Вечноста ще ни бъде утеха,
светлината врата.
Враговете ни тук ще останат,
с хапки мърша в уста.