автор: chocolate

Как да ти кажа, кака, че ти усещам мераците,
ама, ти, като пусто не разбираш от женски погледи и намеци!?
Мъчи те отвътре, знам.
Ако знаеш при мен как е...
Ама да те питам – що си залепнал на тая маса от сабахлем
и от сутринта си заобръщал бирите и коняците.
Иначе само чакаш да се завъртя пред тезгяха
и да залепиш жадни очи на задника ми,
а жестът, с който понякога небрежно си намествам пазвата -
май те вкарва в прединфарктни състояния.
Въздишаш окаяно –
(ама и аз, кака...)
сякаш на целият град носиш вода и хляб...
Знам, че си женен...
Не си мисли, че и на мен в къщи ми е широко около врата -
ревнивецът ме дебне като пазвантин
и само слухти да ме хване в крачка.
... Не си ми притрябвал за постоянно...
Но пък, гледам, има сила още в рамената ти,
кръстът, и той - изглежда здрав,
опасен е на прошарената ти коса чарът...
(ама и аз, кака, слаба съм...)
Ама барем да се беше обръснал тая заран!
Ей, това, мъжете, сте големи калпазани.
А на мен толкова малко ми трябва...
Да си изкъпан,..
да ухаеш приятно,..
и да не приказваш много-много след това...
Ама мъж – може ли да не се похвали?!
(ама и аз, кака...)
И клюкарите наоколо – само това чакат -
от нищо – нещо да направят... Нещастници...
Та тъй, нашият.
Вземи, че се поиздокарай малко.
Появи се в подходящо време и по подобаващ начин,
пък другото го остави на кака си -
имаш всички шансове да те споходи някакъв вид щастие...
доволен ще останеш...
После има да ми припикаваш вратата...
Ама внимавай – моят още е бяс,.. че и корав –
да не си изпатиш преди да си осъзнал -
крий си мераците... искай си по малко...
И гледай в очите кака си – те всичко казват.
И ме лъжи, че ме обичаш... Постояннно...
И че си луд по мен...
Ама и аз, кака...