автор: ZAGORA

За да възкръсне Феникса е нужен огън.
В един единствен миг да пепелее.
С последни пламъци да освети пустинята
когато почнат дюните да виделеят.
Да се удави в недокоснати води на зазоряване,
последен дъх искрите му да ронят на прощаване.
И пак отново,млад и безразсъден
в митичните пера на Феникса да се роди,
благословен и на безсмъртие осъден- да запламти.
Изконна птицата да сътворява танц и песен
реално-нереална и ефирна до самоизгаряне.
Понесла под крило яйце от смирна,
в което скътала е паметта на пламъка.
Да бъде вечният й дар за боговете,
събрал у себе си бездумието на камъка
и безподобието на цвете.