автор: HariMarSui

Малката рибка
с родата си знатна
един ден помисли,
че вече е златна.
Край нея се кланят
стари омари,
кончета малки,
млади калмари.
Тя тъй е горда,
тъй е красива,
че да се хваща
с калмари не бива.
С люспи, опашка-
мисли си- златни,
може да чака
поклонници знатни.
Един господин
дощъл от чужбина,
веднъж елегантно
край рибката мина.
Влюбена вече
в него, честита,
тя не усети
угрозата скрита.
Имаше слабост
тоз господин
към малките рибки.
После- амин.
Нашата рибка
дама не стана.
Люспица златна
само остана.