Неделя е,
а още ми е смешно.
Навярно от премръзналите клони
или от теб,
когато те посрещам,
а някак си излиза, че те гоня.
Неделя е,
а вече оцелявам,
дори когато имам си причини.
Навярно съм те молил да ме нямаш -
а ти напук
поиска да ме има.
Неделя е,
а толкова въпроси
останаха от миналото време...
изглежда трябва кръста си да нося,
дори и да не мисля
за спасение.
Неделя е.
А утре е различно.
Поне така преди неделя беше.
Дано успея пак да те обичам,
макар да помня
как от теб болеше.