автор: Wendy

"Тъжна съм, Обич! Ти пак си отиваш...
Някак безплътно се губиш в мъглата...
Шмугваш се в първата уличка крива
и ме оставяш сама с тишината."

"Как не си спомняш, че ти ме намрази?!
И като дреха ме свлече на пода.
Исках след теб да се втурна...Напразно.
Ти се изсмя - безразлична и горда."

"Сбъркал си... ТИ ми пречупи крилата.
И ми подхвърли трохите последни.
Исках да спреш, да се върнеш обратно...
Ти ме отмина, от друга обсебен."

"Как да ти кажа, че в дните след тебе
всяка жена бе пристанище кратко,
всяка любов бе подобие бледо,
полъх безжизнен след лудия вятър?!"

"Късно е ,Обич... Вече години
с тебе се лутаме в орбити чужди.
И в пустотата на ледени зими
всеки ден късче от себе си губим..."

--------------------------------------------

Нещо премигна. И скайпът изчезна.
Някаква подла прищявка на тока...
Толкова. Свърши...
                              След близост последна
двамата тръгват в различни посоки...