автор: GINKO_PRIM

Заприличала съм вече цялата на очакване.
С нищо друго не може дори непознат да ме сбърка.
До вратата цъфтят най-любимите, шарени джапанки,
дреме пъстрият, плажен чадър до голямата кърпа...
Докога ще се цупят и плачат проклетите облаци?
Искам боса да хукна навън (може и по асфалта),
да догоня през парка морето, да махам на корабите,
да танцуват по кожата палаво слънце и вятър.
Искам всяка вълна да ме гали и преобръща,
да се гмуркаме с рибите в каменни, тъмни подмоли,
после огън да стъкнем на двора, пред скромната къщичка
и похапвайки раци и миди дълго да си бърборим.
Идвай вече, мой точен сезон, мое песенно лято!
Уморих си очите от взиране в снежно и сиво.
Заприличала съм вече цялата на очакване.
Знаеш, само със тебе съм истинска и съм жива...