автор: valsebnica

До къде може да стигне човешката изобретателност? И на какво е способен онзи, който на всяка цена си търси престижна работа? Отговорът на тези въпроси се крие в постановката „Шведска защита” на Малък градски театър „Зад канала”.
Още със самото си семпло начало спектакълът ни кара да се замислим, че ще станем свидетели на нещо уникално, което ще ни промени по доста неузнаваем начин.
Осветлението в залата угасва. Чува се звън на мобилен телефон и само след миг пред нас се появява Феран (Христо Мутафчиев). Той е привидно спокоен, но това спокойствие крие под себе си ярка конфликтна личност, чието минало се връща като бумеранг върху него. Феран е перфектния служител без капчица съвест и частичка състрадание. Готов е да коли и беси само и само да получи лелеяният пост. А с кого всъщност се бори? Със своите собствени страхове или с вътрешното си „аз”? А може би животът, който води го е превърнал в бездушна кукла на конци, която се мъчи да оправи жалкото си съществуване?! Всъщност в него все още е останало нещо чисто човешко – страхът да не остане сам, изолиран от себеподобните си.
Христо Мутафчиев с невероятна лекота преминава през всичките емоционални състояния на своя персонаж. Той сякаш е най-облагодетелстван от текста да разгърне пълния си театрален потенциал и от достолепен темерут, какъвто е в началото, слиза до нивото на едно нищожество.
На Мерсе (Василена Атанасова) се пада честа да играе поредната откачалка, която не би се спряла пред нищо, за да постигне целите си. Дори и новината, че собствената й майка е в болница, не я отказва от интервюто. Кой нормален човек би постъпил така?! И все пак светът е пълен с чудаци!
Припадъкът й когато разбира за смърта на майка си всъщност е една преигравка. В един миг губи съзнание, а в следващия вече е на крака. Нещо, което в реалния живот едва ли би могло да се случи. Затова в първия момент зрителят започва да се чуди дали режисьорът на спектакъла Бина Харалампиева с право се е доверила точно на тази актриса за ролята на Мерсе. Действена в началото, тя много бързо сменя краските си, докато накрая сякаш загубила здравия си разум, забила празен поглед в нищото, продължава да води една предварително загубена битка.
В края на спектакъла обаче става ясно, че това е едно от най-запомнящите се превъплащения на Василена Атанасова. И докато ролята й на Силви в „Странната двойка” сякаш не й беше по мярка, тази тук й пасва идеално, все едно е написана специално за нея.
Най-интересен от всички, обаче е Карлес (Пенко Господинов). Типичния мачо в началото, страстен сваляч с кожено яке, в края той ни разкрива истинското си „аз. С интерес наблюдава и изучава опонентите си, като че ли търси нещо с което би могъл да ги компроментира, за да спечели той.
Пенко Господинов е виртуозен в това свое превъплащение. С огромен хъс и невероятна лекота той се впуска в действието, сякаш играе сам себе си. Неговият Карлес е чувствителен и лесно раним човек. Когато в един миг всички се отдръпват от него, като че ли е прокажен в очите на актьора наистина има сълзи от болка и обида. И това няма как да убегне от погледа на зрителите, тъй като от двете страни на сцената на черно-бели екрани камера дава близък план на актьорите в ключови моменти.
Когато на Карлес му се налага да удри плесница на Мерсе, се обръща с гръб изненадан и умерзен от собственото си действие. Вероятно в реалния живот Пенко Господинов би реагирал по същия начин.
Енрик (Атанас Атанасов) е типичния пример за малкия човек вманиачен на тема чистота.
Най-трудно за един актьор е да бъде такъв, какъвто не е . Но това сакаш е като детска игра за Атанас Атанасов и той много умело „лъже” зрителя, че е една мижитурка по-тиха от вятъра и по-ниска от тревата! А не е ли това случайно една от маските на неговия персонаж?!
Сценографията е изчистена до съвършенство. Сцената е превърната в кабинет за събеседвания, а публиката с лекота е пренесена в едни фирмен офис с доста странни изобретения.
Всичко е театър в театъра. Мястото за работа е само едно, а кандидатите – четирима. Кой от тях го печели? Лесно можете да разберете това. Достатъчно е само да се настаните удобно в театралния салон и да се потопите в магията на „Шведска защита”.
А следващият път когато се явявате на интервю за работа внимавайте, защото можете да се окажете на мястото на актьорите в спектакъла. И това никак няма да ви хареса! И все пак най-ключовият път към успеха е да бъдеш себе си, пък да става каквото ще!