автор: ASTERI

Спънах се и паднах!
Не казвам, че подложиха ми крак...
И там–от ниското света видях.
Той беше много по–различен–
светлините само ръждевееха
а въздухът бе гнилоч и бълвоч!
И кал и тиня, смрад и отчаяние...
и задух!
Обувки преминаваха до мен–
едни забързани а други глухи...
Ръка протягах... те заобикаляха,
за помощ виках... с черна кал ме пръскаха!
Плачех... само ме настъпваха,
даже и не ме прескачаха!
Обувките различни бяха:
Имаше красиви, имаше модерни,
имаше от скъпа кожа,
имаше и с дупки...
Но вървяха!
Господи!
Вървяха!
Лежах в калта–
а въздухът изстиваше в гърдите ми...
Шепнех: ,,Боже! Как я наредих?
Да падна, да боля и да се моля!"
От толкова протягане нагоре–
ръцете ме боляха!
И тогава...
Две бели патерици, там–
до мен в калта се спряха!
И станах! И вървя! Но от тогава–
на паднал, аз ръка подавам!
Подай и ти, приятелю,
не му мисли!
Повярвай ми–
там... в ниското...
боли!