автор: anych

Още спомням си залеза пурпурен,
нарисувал в морето следи;
и скалите във залива, струпани,
с отразени сребристи звезди.

И нощта беше топла и девствена;
ти – красив, неуверен младеж…
Във страстта на разцъфваща женственост
сляхме пориви, блян и копнеж.

А тревата бе тъй изумрудена,
скрила в пазвата капки роса,
и блестеше, току-що пробудена,
в слънчев лъч – самодивска коса.

Тази нощ ще я помня във мислите:
Любовта, там засята, расте;
тя превърна се в роза разлистена -
във душата на наш’то дете.