автор: gabrielle

Пощурели въпроси пощят
сплъстените ми мисли.
Падат от окаменелия ми скалп -
като сняг,
като прах,
като праг,
през който трябва да прекрача,
за да продължа...

Искам да изтръгна всичко излишно.
Искам да тръгна гола –
оголила скритата си личност.
Искам –
през тръни да газя...

Ще опазя ли
пожара на думите?