автор: dobilz

На прага на средата на живота
отново търся смисъла -
удобното живуркане не ми е по волята,
а дивото вече не ми прилича...
Отгледах и възпитах децата си,
вече не съм любима,
приятели останаха малко,
любови повече едва ли ще има..
Политика и власт вече не ме блазнят,
с криерата свърших до тука...
Дали да не опитам в странство?
Поне ще ми е поука
за нещата, които пропуснах,
за хубавото, което имам,
за това, че живях НЕпусто,
а посадих,
родих
и
написах...