автор: Ananta

И не разбирам всякой път
Какво говоря
Защото думите не ми принадлежат
Те толкоз твои са,
Колкото и мои
Думите са равни
Каза К
Думите рушат и ни изграждат
Думите ни свързват и делят
Обичам те е като да те мразя
Защото за да има да,
Е нужно не.
Защото живеем в многомерен свят
А ни се ще с ножа
Да отсеем туй що е
Правилно от туй що не е
Но кой е този съдник,
Който може да реши
Кое за вечността е да
И кое е не.
На кой погледът достига
Толкова далече, че да
Може да отсъди справедливо?
Кой може всичките възможности да види
И да избере правдиво?