Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: KriMiTo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14126

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 2
Всичко: 423

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: liulina

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПамет
раздел: Поезия
автор: dobilz

Да улегна ли?
Как може?
Кръвта ми е свободна и дива!
Предците ми са били варвари,
хуни,
със сигурност!

Докато зад бюрото чинно седя
диви коне препускат в главата ми,
почти усещам прахта
и потта на телата им.

По клавиатурата на компютъра
галопа им чувам задъхано
и бесни огньове потичат в кръвта...
Е, кажете,
кръв уляга ли?


Публикувано от Administrator на 07.09.2004 @ 13:01:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   dobilz

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Влюбени платна
автор: LeoBedrosian
192 четения | оценка 5

показвания 108466
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Памет" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Памет
от Marta (marta@all.bg) на 07.09.2004 @ 15:48:47
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
ех, доби, такава щурачка. такава ездачка би излязло от тебе...

сети ме нещо, което от десетинагодишна помня, това е първият ми сблъсък с Дамян Дамянов и ми се е вклинило-
"Някъде съвсем в началото, някога съвсем преди, пак лумват в тъмното запалени, огньове, хора и звезди. И с коси от диви пламъци, под музика от тишина, пред пещерните свои замъци, танцуват руси племена.
Празнуват свойте луди празници, празнуват своя земен рай, земята- глухата и празната, все още тяхна е докрай. Все още техни са дърветата и по дърветата плодът, все още те не са се сетили, да ги делят, да ги крадат...
...Танцуват пламъци замаяни, танцуват хора и звезди. От танц и от любов омаяни живеят моите деди.
Но с полудялата си конница и с полуделия си дух се втурва оня, непокорният и мургавият Аспарух. С лютата си хала, страшната, помита звездния покой ина жребчето си опашката издига като знаме той.
От люти копия прободени угасват хора и звезди
и от една опашка водени пристигат моите деди.
Към мен пристигат те, объркани, и мен създават те такъв- славянин любещ, див прабългарин,
човек от песен и от кръв.

малко го посъкратих и може да съм променила някъде някоя дума, но това е, нещо, което ми е останало...

е, как ще уляга:)

Поздрави!


Re: Памет
от dobilz на 07.09.2004 @ 17:21:56
(Профил | Изпрати бележка) http://ibod.hit.bg
Мартичка :) и мълчание да пратя пак ще ме разбереш! Обичам Дамянов, но това не ми е попадало. Прекрасно е и ми е толкова близко...Ще го потърся!
Прегръдка за теб!

]


Re: Памет
от Marta (marta@all.bg) на 07.09.2004 @ 17:47:34
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
стихосбирката е "...И моята България пътува..."

]


Re: Памет
от dobilz на 07.09.2004 @ 18:02:08
(Профил | Изпрати бележка) http://ibod.hit.bg
Още веднъж благодаря!

]


Re: Памет
от Marta (marta@all.bg) на 07.09.2004 @ 18:12:15
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
е сега, ако ще си благодарим тя отиде та се не видя ;)), за мен е истинско удоволствие припомнянето на този стих, той носи много жива образност и виждам там някъде, някога, много е красиво и могъщо някак си

:)

]