автор: ahav

Отново сме поели път на север
Студът прониква в кухото на костите
Кръвта замръзва и горчат въпросите
За смисъла на нашто пътешествие.

Предадоха се двама и останаха
Да спят сред бялата, враждебна пустош
Така решиха. Ние продължаваме
И вярата е нашия съюзник.

Дори и кучетата разболяват се
В очите им, измъчени и жълти
Лежат предчувствия за много мъртви.
Оставяме ги. Ние продължаваме.

В главите ни обърква се пространството
И северът е равнозначен с юга.
Къде вървим? Дали посока друга
Не ни отвежда някъде в забравата?

Разпъваме палатките. Почиваме
Сухарите пробождат сухо гърлото
Обсъждаме идеи и отхвърляме
А вън вали и скоро сме засипани.

Привършва въздуха. Свещта догаря
Единствено остава да се молиме
Снегът е спрял, небето се разтваря
И слънцето разрошва с пръсти полюса.