автор: 4a4e

Пролет е.
Седем дни
непрестанно вали
от очите ми.

Тази пролет
донесе вестта
за съкровище-внуче -
за първото.

Как се случи така,
не разбрах -
онемях...
Трънен залък заседна ми
в гърлото.

Аз съм майка,
тя все още е само жена.
Тя да вземе сърцето ти -
цялото.
Нека в туй да е мойта вина,
че ще викна:
"Не разсичайте тялото!
Нека тя да го вземе!"
Соломон да мълчи -
тази притча
не е пълна със мъдрост,
а само с любов.

Губя детето си,
нищо.
Боли.
Само чувам да казва:
"Благодаря ти, мамо!"

Пролет е.
Бременна с твойто дете.
Ще превърне жената във "мама".