автор: bojenski

В изморения влак се е сгушил измореният пътник
надалече потеглил с надежда една.
По неравните релси неугледен вагон се поклаща
и го пита така:
- Накъде си потеглил , човече, трака трак, трака трак, трака трак?
- Все едно е, приятелю вече- казва пътникът-
не поглеждам назад.
- А защо се отделяш от родния корен?-
пак въпрос след въпрос.
- Та защо ми е корен... той не дава ми хляб.
- Ами пръстен годежен къде си оставил?-
идва следващ въпрос.
- Без пари брак сигурен няма...
ще ме питаш ли пак?
- Как оставяш децата самички, как ще караш без тях?
- Щом ме питаш ще кажа, търся хубаво бъдеще, друже, за тях.
- А, а, а за бащински гроб кой ще се грижи?-
не престава с въпросите този тракащ вагон изморен.
- Нямам никакво време за това да помисля-
отговаря измореният пътник и замлъква смутен.