автор: verginov

Уморих се да тичам след вятъра
погнал минутите, ден подир ден,
раздало на прашните пътища вяра
остарялото лято замръква до мен.

В очите ми грее мъничко щастие
от есенно жълт разтопен акварел,
слънчев прозорец дава причастие
на синия залез към тъмата поел.

Моите мисли в боите от спомени
рисуват с пера по самотен балкон
замислено слуша просяк бездомен
тъга на прегърбен стар саксофон

По улици шепнат вечерни седенки
от тихите разкази в пъстри листа,
на ъгъла спират прегърнати сенки
пренаписали в есенен стих обичта.