Платното ми е бледата ти кожа,
нанасям с едри щрихи любовта
и лунен лъч към нея ще приложа
и топли устни... пиещи страста!
Ръцете ми са четки на маестро,
гърдите ти... палитра за мечти...
Рисувам ги във мислите си често,
обсебен съм, в картината личи!
Косите ти, савана зажадняла,
залагам в тях най-топлите бои.
От синъото, дъгата е избрала,
вълшебни езера, за две очи!
Сълзите ти- щастливите, угасват,
в неоновите багри на нощта...
Рисунка и реалност вече пасват,
в платното спят и двете ни тела!