автор: ahav

1/ Зеленото попива в мен
И аз съм целият в зелено
Зелен ще бъде моя ден
И мойта нощ ще е зелена.

Превръщам се в зелена четка
И галя с трогваща несръчност
Корема на една съседка
Която си измислих, всъщност.
Зеленото е тъй спокойно
Лежа, тревогите захвърлил
И всички мозъчни пробойни
С зелени кръпки съм закърпил.
Зелен е моя светофар
И аз уверен продължавам
Зад мен един стои умрял
В зелената вода удавен.
Зелено е и мойто знаме
Което никога не вея
А пазя в крехката си памет
И в сърдечната алея.
Очите ми - и те зелени
Се взират във привични вещи
И даже да са уморени
Непознатото усещат.
И мойте чувства са зелени
Затварям ги в буркани
А после чакам да ги вземе
Някой в белите си длани.

Зеленото е хубав цвят
Но вече взе да ми омръзва
Ще пробвам синята боя
И ще се нарисувам с пръсти.


2/ Кулата със стенния часовник
в бръшлянено -зелено е изправена
а долу, край утехата на кофите
зелени сънища сънуват маврите.

Зелените войници на сезоните
високо вдигат тънките си саби
съдиите в зелените си тоги
за първи път ще защитават слабия.

Зелени са прозорците на сградите
подпирани от каменни сатири
барокът няма място сред площадите
циментовият готик триумфира.

Зелени са надеждите на птиците
че някога гнездата си ще свият
и въздухът, завързан между жиците
ще се насели с пъстрите им пилета.

Зелени са дори и самолетите
летящи към незнайна дестинация
единствено зелените човечета
са бели като цъфнала акация.