автор: papacot

Изпростреляни гарвани. Толкова глупави бяхте,
че си дадохте всичко на своя обичан ловец.
Кръст над гроба ви има. Но цветята увяхнаха.
И какво, като кланят се всички на златен телец?

Вие, черните, бяхте деца на продажното време.
А защо му повярвахте? Нямаше никакъв Бог?...
Не! Покълнало беше навеки безплодното семе,
дето раждаше клонинг на клюна на беден народ.

Аз не плача за вас. И не питам там как сте отвъдни.
Нямам време. И бързам за друг неосмислен живот.
И се моля за светлото, свило в душите ви тъмни –
малко сиво гнездо, от което заражда се плод…