автор: dobria

На един наш министър.

Не иска със съдиите среща.
отлага, бяга и, не ще.
И всеки тук, защо, се сеща.
Не иска да го отнесе.

Ще види, разбере там, всеки,
той, колко е нахално прост;
и колко е страхлив човеко,
и колко глупав е и бос.

Не знае май, какво е право.
Какво е правда, правов съд.
Присъди от съда се дават,
с улики, факти, всеки път.

Мечтае, писка и натиска,
съдът да съди, както той,
нареди, изкомандва, иска.
А кой не слуша, само бой!