автор: alkaltchev

Не му мисли преди да минеш моста,
а след като го минеш-не умувай.
Не си единствен. И не си на гости.
Щом има мост....са минали и други.

За да го има сигурно отдавна,
все някой преди теб е търсил нещо.
Намерил ли е? Не-ли? Кой го знае.
Но има мост, като душа човешка.

Протегнала се между двата бряга,
един за друг тя ревностно ги връзва.
Реки, порои, всичко я ранява...
Но мостът е - осъществена дързост.

Тя дълго, упорито устоява
на времето докато теб те зърне...
Не стой пред моста, а го преминавай.
Не му мисли човече, щом си тръгнал.

Все пак мечтата, ако я достигнеш –
не питай се дали си заслужава.
Достигнеш ли я,ти си се постигнал.
Но там, зад теб...мостовете остават.