Влачат се дните - шерпи на нищото.
Тъпчат кокичета, разплакват момичета,
скриват се гузни в нощта.
Нощите сиви - прегладнели глутници
святкат с очи, вият неистово,
ръфат до кокал мойта душа.
Някъде там, до сърцето ми сгушена
малка любов диша едва.
Чака слънцето на Пролетта.