Слиза тихо безплътна мъглата,
като дим от пожар неизтлял,
среща моите стъпки в тревата
и ги скрива под плаща си бял.
От сълзите й ситни сломени,
дървесата край мен се разтапят
и душите им, още зелени,
от листата и клоните капят.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|