Като превод на сонет от Шекспир
(не е любов, осмисля всяка фраза),
като син балон от сивия период
(не е любов, ефект от хелия),
като лакиран парапет на вита стълба
(не е любов, загрява се от триене),
я следва.
Поглежда грубите си ходила
и се изправя на ръце,
за да попадне в малките й стъпки.
Забравя за капаните, които
някога заложи, когато бе любов
и от любов
към ценната си кожа.