Морето със нокът от мида
дълбае пак нова пътека
в браздите на будно сърце.
Пак тръгвам,
завръщам се,
вплитам
в прегръдки ранени ръце.
Пак слушам вълни вероломни
как блъскат разбити чела
в скалите,
които не помнят
по-мека и твърда вода;
как острият ръб на луната
разпра на гърдите ти душното...
Сега -
продължи сам нататък!
Виж колко звезди тази нощ
в песента ти ще бъдат вслушани.